ARTweekend- Изложба I

За нас, този момент е много важен, защото изложбата която ще имате възможност да разгледате, е първата изява на дъщеря ни Ивана пред публика. Преди 18г. с Галя се гледахме, гледахме какво държим в ръце и осъзнавахме, че е станало нещо невероятно и в живота ни се появяват съвсем други приоритети. Осъзнавахме, че сме станали родители! Ивана беше едно малко човече, което имаше на горната си устна кожичка с формата на сърчице. Годините минаваха, а сега отправяйки поглед назад, аз се опитвам да си спомня как точно тя започна да рисува. За съжаление, не мога да кажа "от малка Ивана проявяваше едно необикновенно отношение към изкуството...", нито нещо друго в този дух. По-скоро мога да споделя, че все още имаме една от първите й много шарени и интересни рисунки на момиче в народна носия нарисувано върху кариран лист във втора група на детската градина.

Ивана винаги е обичала да рисува...не знам доколко е повлияна от Галя, защото стилът и сюжетите й са много различни. Това което помня е, че мина отначало през моливите. По това време мислех, че тя ще стане художник с хиперреалистичен стил, защото бях удивен как с тези моливи с които аз мога да направя черта, при нея се получаваше нещо като снимка. В последствие, урагана "Teenage" си каза думата. Образите започнаха да отразяват чувства а моливите се замениха от масло и акварел.

Вие знаете, че ние сме от Велико Търново. Където и да сме, ние си оставаме Търновци и това няма нищо общо с мястото в което си роден или живееш. Ивана е родена в Бахрейн и тя заедно с другите ни деца е живяла в Търново много малко. Всъщност и аз който съм роден и израстнал в Търново, вече по-голямата част от живота си съм извън него.

Търново е град на художниците и съм сигурен, че това е също орисия приплетена и в Ивана. Вие знаете Царевец, династията на Асеневци... и Балдуин, позорно нападнал с рицарите си християнска държава но разбит от Калоян при Одрин на 14ти Април, 1205г. Все пак това е малко далече от темата за която сме се събрали. Искам да се завърна към изкуството, чрез нещо което всички казват че е свързано с него.

Виното!

На Земята, има две зони - между 28-и и 50-ти паралел северна ширина и 27-48 паралел южна ширина. Тези две ленти които мисленно можем да прекараме през глобуса, се наричат "Wine belt" или поясът на виното. В него са разположени Освен България, която е в средата, и всички останали реномирани производители на вина, в Сервернаото полукълбо - Италия, Испания, Португалия, Франция, Австрия и Калифорния а на юг, Чили, Аржентина и части от Австралия и Южна Африка. Има обаче, една страна която също прави вина и много от вас ще се учудят като разберат коя е. Това е Германия. Долината на р.Рейн, назапад от Франкфурт е известна с едно много специфично вино, наречено ризлинг. Това е местност, която се намира на 50-тия и малко по-насевер от 50-ти паралел, който както помните преди малко е границата на Винения пояс. Това може би не е проблем за тези които просто искат да засадят лоза и каквото се роди да го направят на вино. Но за винен бизнес от висшия ценови диапазон локация извън винения пояс е огромен риск.

Преди година, бях на посещение в замъка Schloss Vollrads там. Водещият, ни развеждаше из залите му, аз гледах потъмнелите от времето класически портрети и честно казано ги сравнявах с вибриращата живопис на Галя. Във всяка зала, дегустирахме различно бяло вино което ни беше представяно със съответната история. Водещият, Карлхайнц Бергман, беше страхотно подготвен и историите променяха вкуса в устата ни. От тогава всеки път когато пия ризлинг, в мислите си се връщам към този замък и неговите истории.

През 2011г. в замъка са чествали 800г. история на винопроизводство и то в ръцете на едно и също семейство. Все пак дори и там, трябваше да ни бъде представена връзка с Пояса на виното, защото както ви споделих, това е много важно за винен бизнес конкуриращ се във високия ценови клас. Домакините, гордо ни разказаха за рицарите които са се върнали от кръстоностен поход и са донесли тайните на винопроизводството и лозарството. За начало на бизнеса си, те приемат 1211г. когато е първата документирана продажба на вино на манастира Св.Виктор в близкия гр.Мейнц.

Като чух 1211г., нещо в спомените ми по история започна да проблясва. Ако сте се питали преди малко, защо трябваше да намесвам Търново, Калоян, че дори и битката при Одрин през 1205г. когато разбиваме кръстоносците...и ги изпращаме у дома, сега имате и отговора с продължението на историята на тези които са успели да се върнат.

Връзката между началото и края на това мое представяне както и връзката между виното и изкуството, това е историята която стои зад тях и умението да я представиш на публика. Това е началото на пътя на Ивана. Но изкуството не е само страхотна техника и чувства върхо платно. Пожелавам й, да има широк поглед върху целия живот и историите които се крият зад всеки ъгъл, защото те ще й покажат пътя към публиката. А публиката е най-важното нещо за един творец.